ПОМОЩ ОТ ДРУГИЯ СВЯТ: „ОТ САМОТЕН ПРОСЯК СЕ ПРЕВЪРНАХ В ЩАСТЛИВА СЪПРУГА И МАЙКА.“ КАК СВЕТЕЦЪТ ОТ БАЙЛОВО МИ ПОМОГНА САМО С ЕДИН СЪВЕТ ДА ПОДРЕДЯ ЖИВОТА СИ
Преди 4 години ни напусна най-известният български филантроп, един феноменален човек – дядо Добри. Всички го познават като светеца от Байлово, облечен в домашно изплетени дрехи и старинни кожени ботуши. Дядото дълги години е събирал дарения и за 10 години е дал около 70 хиляди лева за възстановяване на български църкви и манастири.
Умира на 103 години. Всички помислиха, че дядото е изпълнил дълга си към Бога и тихо си е тръгнал. Но се оказа, че той продължава да служи в полза на църквата и народа и след отиването си. Как? Да попитаме Илияна Христова. Именно тя се грижеше за дядото през последните години от живота му, заедно със собствената му дъщеря.
- Здравейте, Илияна Христова. Била сте близка с дядо Добри в последните години от живота му. Сега твърдите, че продължавате неговото дело. Как?
- Добър ден. Колкото и гръмко да звучи, аз наистина продължавам делото на дядо Добри - помагам на хората да намерят щастието и да изкоренят провалите от живота си. Правя това от благодарност към дядо Добри за това, че някога е спасил живота ми.
- Разкажете ми повече.
- Това беше преди шест години. Няколко месеца преди да срещна дядо Добри почина майка ми. Заедно с майка ми загубихме апартамента, в който живеехме, и парите, които спестявахме за черни дни.
Апартаментът ми го взеха в буквалния смисъл - роднините на починалия ми баща. Така те, тоест тя - моята леля, отмъсти на майка ми за стари обиди - остави единственото си дете без нищо. Спестяванията трябваше да бъдат дадени за разходи по погребението и възпоменания.
Веднага след погребението събрах останалите пари и наех малка стая с размерите на килер в покрайнините на града. С парите, които имах, можеше да се живее най-много 3-4 седмици. Затова, за да не остана на улицата, трябваше да напусна университета и да започна да си търся работа.
И отново бях в беда! Абсолютно всички работодатели изискват опит или висше образование. Не отговарях на нито един от критериите. Две седмици чуках по праговете на магазини, болници и офиси, но нито един работодател не ми предложи работа.
- Със свито сърце броих левовете - всеки ден бяха все по-малко. Според моите изчисления ми оставаха по-малко от две седмици до момента, в който изобщо нямаше да имам пари, и какво щеше да се случи след това ...
Мислех, че нещата не могат да станат по-лоши, но колко грешах! След седмица живот в килера, непознати се появиха в апартамента ми. И представяте ли си, това бяха неговите законни собственици! Оказа се, че синът им, запален алкохолик, ми е дал апартамента под наем. Разбира се, без знанието на родителите.
Последните ми пари отидоха за няколко бутилки водка, а междувременно останах без покрив над главата си. Собствениците, разбира се, не се съгласиха да ми върнат парите за наема и ми дадоха един ден да си събера нещата и да се изнеса.
Няма думи, с които да опиша колко нещастна и потисната се чувствах тогава. Животът изглеждаше безнадежден разпад. На 21 години - в разцвета на младостта ми - не исках да живея.
Опаковах нещата си, занесох ги в приюта за бездомни и отидох на църква. Не бях вярваща, не. Просто когато изпитваш такова изгарящо отчаяние, все едно е кое е истина и кое е мит - искаш да се случи чудо и всичко да е както преди - добре.
Не знам колко време седях в църквата, и изведнъж ме разсея един глас. Беше дядо Добри. Той седна до мен и ме попита какво се е случило с мен.
- Наистина ли дотогава не знаеше нищо за светеца от Байлово?
Колкото и да е странно, не знаех. Въпреки че на първата среща усетих неговата изключителност. Имаше нещо толкова ... божествено в него, такава енергия не съм виждала в никой друг.
Разказах му за всичко, което ми се случи през последните седмици. След като приключих с разказа си, дядо Добри дълго мълча, а след това свали странен амулет от врата си и го пъхна в ръката ми. „Дръжте го винаги до себе си – в джоба си, на гърдите си, в чантата си – просто не го губете.“ Той каза, че няма за какво да се тревожа и много скоро ще има промени в живота ми, за които копнея.
- Какъв беше този амулет?
- Прилича на обикновен амулет. Но усетих чудодейната му сила още щом го взех.
- Дядото каза, че именно такива амулети раздава Николай Чудотворец на енориаши, които се обръщат към него за помощ.
Всяка вечер преди лягане вземах амулета в ръцете си и мечтаех. И се получи, всеки ден изпитвах все по-малко съмнения и страхове за живота си.
Сега осъзнавам, че нарастващата ми увереност и последвалото ми щастие бяха резултат от ежедневните ритуали с амулета.
Чувствата не ме измамиха. След седмица живот в приют, един доброволец, работещ в центъра, ми даде писмо от, представете си, мои роднини! Леля ми ме помоли да се върна в нашия апартамент с майка ми. Тя поиска прошка и ме увери, че ще препише апартамента, така че аз да остана единствената хазяйка в него.
Леля ми удържа на думата си. Освен това тя се разкая. За първи път от много години тя призна, че е сгрешила в кавгата с майка ми и начина, по който се е държала с мен.
Тя си тръгна веднага след като подписахме документите за прехвърляне на апартамента. На раздяла тя ми бутна плик с думите „имаш нужда от това сега“.
Първо започнах да си търся нова работа - и ето, буквално още на първата вечер се договорих за стаж в магазин. Работата, макар и непрестижна, ми осигури спокоен живот и стабилни финанси. Животът наистина стана по-добър.
Следващата академична година кандидатствах в университета за възстановяване към ученето. Успях да съгласувам удобен график и да съчетая учене и работа. Година и половина по-късно завърших университета с отличен успех. На финалните изпити бях забелязана от представител на Lingohaus, в същия ден той ми предложи работа. Беше моя мечта, разбира се, че се съгласих!
Винаги помнех кой ми помогна в най-трудния период от живота ми. Ходих при дядо Добри на църква и дълго си говорихме. Винаги говореха за различни неща, но той повтаряше нещо от време на време. Той говореше така: „Илияна, погрижете се за амулета. Той ще ви помага отново и отново. Той ще улесни живота ви." Разбира се, послушах дядо Добри и винаги държах божествения дар у себе си.
- Амулетът наистина ли се оказа чудодеен?
- Нося амулета вече 4 години и сега уверено заявявам, че на него дължа своето благополучие. Успешно се омъжих, намерих любимата си работа, родих здраво дете.
Неговата ефективност беше особено ясно демонстрирана от един случай: в края на бременността, на ултразвук, лекарят диагностицира натрупването на течност зад гънката на врата на детето ми. Този симптом в 95% от случаите показва, че детето ще се роди със синдрома на Даун.
Думите не могат да изразят колко уплашени бяхме със съпруга ми тогава. Но още на следващия ден ми хрумна идея. В продължение на една седмица вечерно време, а понякога и сутрин, лягах по гръб, слагах амулета на корема си и така заспивах. Седмица по-късно, на ултразвук, лекарят не откри никакви признаци на заболяване! Бебето ми се роди на термин и напълно здраво!
- Истинско чудо! Но в нашата държава има много жени, които за съжаление се оказват в същата ситуация, но нямат възможност да я поправят.
- Често си мисля за това. За тези хора, които не са доволни от живота си, страдат поради липсата на различни предимства: здраве, силна любов или пари. От опит знам каква лудост е. Най-лошото е, че тези мисли могат да доведат до самоубийство!
Откакто почина дядо Добри, си мисля как аз самата мога да помогна на хиляди българи, изпаднали в трудна житейска ситуация. И намерих отговора.
На годишнината от смъртта на дядо Добри го сънувах. Все така светъл, той ми напомни за нашия стар разговор. Той каза, че е дошло моето време да направя добро.
Той каза, че през последните години от живота си е харчил част от даренията за амулети в църковния магазин и се е молил за тях през нощта. Всичко това, за да може някой ден всички измолени амулети да попаднат в ръцете на страдащите, на онези, на които не е имал време да помогне през живота си. Той разказа къде е оставил измолените амулети и помоли да ги дам на хората, които имат нужда от помощ.
На другия ден отидох на църква и в шкафа на дядото, под леглото, намерих цяла торба с амулети, абсолютно същите като моите.
- Шокирана съм. Колкото повече научавам за дядо Добри, толкова повече ми се струва, че не е наш съвременник, а истински светец! Наравно с Матрона или Серафим Саровски. Какво ще направите със съкровището, което имате?
- Дълго мислих как мога да намеря тези, които наистина имат нужда от помощ и да им дам амулети. Мислех, че най-доброто решение е да разкажа историята си в Интернет. Така всеки жител на България, независимо дали е в София или в Мездра, ще има възможността да ме намери и да получи помощ от Светеца от Байлово.
За съжаление не мога да прехвърля амулети безплатно. В същото време разбирам, че много хора, които наистина се нуждаят от помощ, нямат големи финансови ресурси. Затова определих достъпна цена за всички.
Всички пари, които получавам от предаването на амулети, ще отидат за подпомагане на нуждаещите се и църквата - така ще продължа делото на дядо Добри.
За да получите измоления от дядо Добри амулет, трябва само да попълните формата за поръчка по-долу. Направете следното:
- Въведете вашето име и телефонен номер в полетата на заявката;
- Изчакайте обаждането на моя асистент, който ще уточни подробностите за доставката и ще отговори на останалите въпроси;
- Вземете амулета в рамките на 3-5 дни. Куриерът ще го достави директно до дома ви. Заплащане само при получаване!
За съжаление има малко амулети, така че не всеки може да го получи. Колкото по-бързо изпратите заявката, толкова повече шансове имате да получите помощ от дядо Добри.
Затова, ако сте в беда, борите се с болест, несподелена любов или безпаричие – не губете време да мислите, действайте и поръчайте чудодеен амулет!